Созопол е един от най-древните градове по българските земи, а по нашето Черноморие е най-стария. Създаден е като град преди повече от 2600 г. Разположен е върху живописен полуостров. Археологическите находки свидетелстват за присъствието на траките като негови първи обитатели. През 610 г. пр. Хр. изселници от богатия град Милет – най-големия източногръцки център на малоазийския бряг, превръщат старото тракийско селище в богата елинска колония – независимия град-държава Аполония-Понтика. Стратегическата позиция му осигурява възможности за владеене на подходите към богатото на суровини крайбрежие на Черноморска Тракия и Странджа и му отрежда активна посредническа роля в търговията между атинските морски съюзи, елинистичните държави в Средиземноморието и тракийските формации.
Настъпва време на разцвет на културата и изкуството, построяват се храмове и обществени сгради, създава се изящна скулптура от епохата на класическия стил на древногръцкото изкуство. Изработват се изделия от злато, сребро, бронз и мрамор, секат се монети. Созопол е особено известен в древността с храма на Аполон Лечител, чиято бронзова статуя, висока 13 м, е произведение на атинския скулптор Каламис. През 72 г. пр. Хр. наказателният поход на римските легиони на Марк Лукул срещу Аполония, която била съюзник на Митридат ІV срещу Рим, напълно разрушава крепостната стена на града, храма на Аполон и много други сгради. Едва в началото на ІV век, с големите политически и етнически промени в Римската империя и израстването на Константинопол в източната й част Аполония възвръща предишното си значение. С това е свързано и новото име на града – Созополис, град на спасението.
Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на столицата Константинопол, едва в 812 г. при хан Крум – Созопол е включен за кратко в пределите на българската държава. От XVIII – XIX век са запазени църкви и множество старинни къщи създаващи неповторим архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. Особен интерес с характерната си архитектура представляват созополските възрожденски къщи.